53
Ригс за десети път обиколи парка между Капитолия и мемориала на Линкълн и пак погледна часовника си. Сделката с ФБР го бе поставила в най-уязвимата позиция на света, а Лу Ан закъсняваше с три часа. Ако изобщо не се появеше, какво щеше да стане с него? Джаксън все още вилнееше на свобода и Ригс се съмняваше, че ножът му ще пропусне целта си за втори път. Ако не предадеше този психопат на бившите си работодатели, както гласеше уговорката, те нямаше повече да го прикриват. Мафиотите, които преди пет години се зарекоха да го убият, скоро щяха да узнаят, че е жив, и тогава тежко му. Нямаше как да се върне в къщата си. Бизнесът му сигурно щеше да замре, а като капак на всичко нямаше и пет долара в джоба си, нито пък кола. Едва ли имаше друг по-сигурен начин да провали живота си.
Стовари се на една пейка и се загледа в паметника на Джордж Уошингтън, а студеният вятър вееше над ширналата се морава. Небето беше навъсено и всеки миг щеше да се продъни. Въздухът миришеше на дъжд. Колко прекрасно! А ти си между чука и наковалнята, мистър Ригс, каза си той. Емоционалният му барометър бе в най-ниската си точка, откакто жена му загина под изстрелите на бандитите. А само преди седмица водеше що-годе нормален живот. Строеше къщи за богатите, четеше си книги край бумтящата печка, посещаваше вечерния университет, мечтаеше си за ваканционно летуване…
Постопли с дъха си студените пръсти и пъхна ръце в джобовете си. Рамото му пулсираше болезнено. Тъкмо се канеше да тръгва, когато една ръка докосна тила му.
— Съжалявам.
Сърцето му подскочи и той светкавично обърна глава. Колкото и да й бе ядосан, не можа да сдържи усмивката си.
— За какво съжаляваш?
Лу Ан приседна до него и пъхна длан под ръката му. Не му отговори веднага. Остана така, зареяла поглед напред, а после въздъхна и погали ръката му.
— Имах опасения.
— Свързани с мен ли?
— Много съм глупава. След всичко, което направи, не биваше да се съмнявам в теб. Ригс я погледна нежно.
— Защо не? Всеки изпитва съмнения. А след последните десет години ти имат повече основание за това от другите хора. — Той се взря в очите й, забеляза насълзените ъгълчета и каза: — Но сега си тук. Дойде все пак. Значи издържах проверката, а?
Тя само кимна, неспособна да говори.
— Предлагам да потърсим топло местенце, където да ти разкажа какво стана, и да обсъдим тактиката. Как ти звучи?
— Твоя съм. — Тя стисна по-здраво ръката му, сякаш никога нямаше да го пусне. На него така му харесваше.
Зарязаха хондата, която можеше всеки миг да ги изостави, и наеха лимузина. Потеглиха на запад и спряха да обядват в почти безлюден ресторант. Още преди да влязат в него, Ригс я бе осведомил подробно за срещата си в Хувър Билдинг. Минаха покрай бара и седнаха на една маса в ъгъла. Лу Ан разсеяно загледа как барманът се мъчи да оправи картината на телевизора. Даваха някаква сапунена опера. Беше почти излегнат на бара и човъркаше зъбите си със сламка за коктейл, зяпнал в екрана.
Поръчаха си обяд и Ригс извади вестника. Не каза дума, докато тя не прочете репортажа докрай.
— Боже господи!
— Донован трябваше да те послуша.
— Мислиш ли, че Джаксън го е убил? Ригс кимна мрачно.
— Сигурно му е заложил капан. Накарал е Рейнълдс да му се обади и да обещае, че ще изпее всичко. Самият Джаксън отива там и убива и двамата, като натопява Донован.
Лу Ан захлупи лице с длани. Ригс нежно докосна косата й.
— Хей, Лу Ан, ти се опита да го предупредиш. Какво повече можеше да направиш?
— Можех да кажа „не“ на Джаксън преди десет години. Тогава нямаше да се случват такива неща.
— Да, но се обзалагам, че той щеше моментално да ти види сметката.
Лу Ан обърса очи с ръкава си.
— Значи вече си ми уговорил сделка с ФБР и за да я приключим, трябва да им предадем в ръцете Луцифер. — Тя отпи от кафето си. — А как точно ще стане това, би ли ми казал?
Ригс прибра вестника.
— Мислих го много, както сигурно се сещаш. Проблемът е, че планът не може да е нито много прост, нито много сложен. И в двата случая той ще надути капана.
— Мисля, че няма да пожелае нова среща с мен.
— Не, не това имах предвид. Той няма да се появи, но ще изпрати друг да те убие, което е още по-опасно.
— Не разбра ли, че обичам опасностите, Матю? Ако не ми се изпречваха постоянно, не знам какво щях да правя със себе си. Добре, няма да има среща, тогава какво?
— Както вече ти казах, разберем ли кой е той, ще се доберем до него. — Ригс млъкна, докато поднасяха обеда им. Когато сервитьорката се отдалечи, той продължи: — Нищо ли не си спомняш за този човек? Някаква следа, която да ни отведе във вярната посока.
— Той винаги беше маскиран.
— А финансовите документи, които ти изпращаше?
— Те бяха от фирма в Швейцария. Имам някакви в къщата, които май няма как да взема. Дори при сделката, нали? — Въпросително повдигна вежда.
— Не бих те посъветвал да се мяркаш там. Ако попаднеш на ченгетата, те може да забравят за сделката.
— Имам някакви други документи в банката ми в Ню Йорк.
— Пак е много рисковано.
— Мога да пиша на фирмата в Швейцария, но се съмнявам, че те знаят нещо. А и така да е, едва ли ще ни го кажат. Нали разбираш, хората си държат парите в Швейцария заради секретността.
— Добре, добре. Ами друго? Все нещо си спомняш за него — облеклото, говора, походката, миризмата. Някакви специални интереси? А Чарли? Може той да е забелязал нещо по-особено.
Лу Ан се поколеба.
— Да го попитаме — каза тя, бършейки ръка в салфетката. — Но едва ли. Чарли ми каза, че никога не са се срещали лице в лице. Винаги са общували само по телефона. Не виждам начин да се доберем до Джаксън.
— Има начин, Лу Ан. Всъщност отдавна съм стигнал до извода, че той е единственият.
— Какъв начин?
— Имаш ли номер, чрез който се свързваш с него?
— Да. И какво?
— Ще си уговорим среща.
— Но нали току-що каза…
— Срещата ще е с мен, не с теб.
Лу Ан скочи от гняв.
— Дума да не става! За нищо на света няма да те пусна да припариш до него! Виж как те подреди. — Тя посочи ръката му. — Следващия път ще е по-зле. Много по-зле.
— Още тогава щеше да бъде, но добре че ти отклони ръката му. — Той й се усмихна нежно. — Виж какво, ще му се обадя. Ще му кажа, че напускаш страната и всички проблеми тук. Научила си, че Донован е мъртъв, тъй че въпросът с него е приключил. Всеки си тръгва по своя път.
Клатейки глава непримиримо, Лу Ан се отпусна на стола си.
— А после — продължи Ригс — ще му кажа, че аз не съм щастлив от това подреждане на нещата. Всичко съм измислил, слушай: писнало ми е от строителството и искам откуп.
— Не, Матю, не!
— Джаксън и без това ме смята за престъпник. Изнудването за пари няма да му се стори нелогично. Ще му кажа, че съм подслушвал спалнята ти и че имам запис на разговора ви от онази вечер, тъй че знам много неща.
— Ти луд ли си?!
— Искам пари. Огромна сума, срещу която ще получи касетата.
— Той ще те убие. Лицето на Ригс помръкна.
— Тъй или иначе, ще го направи. Не искам да стоя и да чакам със скръстени ръце. По-добре да настъпя в атака. Нека и той се изпоти. Може да не съм върл убиец, но не съм и мекотело. Имам закалката на агент ветеран. И преди съм убивал при изпълнение на служебния дълг и ако мислиш, че дори за секунда ще се поколебая да пръсна мозъка му, значи не ме познаваш.
Ригс сведе поглед към масата, опитвайки се да успокои нервите си. Планът му бе рискован, но кой план не би бил? Понечи да каже нещо, но щом я погледна, думите замръзнаха на устата му.
— Лу Ан?
— О, неее! — изписка ужасено тя.
— Какво има? Какво е станало? — Сграбчи треперещото й рамо. Тя не му отговори, вперила поглед зад гърба му. Той се извърна светкавично, очаквайки да съзре Джаксън с по една кама във всяка ръка. Озърна се из празния ресторант и погледът му попадна на телевизора, където излъчваха извънреден репортаж. Екранът се запълни от женско лице. Преди два часа Алиша Крейн, видна гражданка на Вашингтон, била намерена мъртва в дома си. Открила я камериерката й. Ригс облещи очи, когато чу да съобщават, че Томас Донован, заподозрян в убийството на Робърта Рейнълдс, е имал интимна връзка с Алиша Крейн.
Лу Ан не можеше да отдели очи от лицето. Тя бе виждала тези черти, тези очи, вторачени в нея на верандата пред къщата на пазача. Пронизващите я очи на Джаксън.
Неговото истинско лице.
Бе потреперила от ужас, когато го зърна или по-скоро когато осъзна какво е станало. Надяваше се никога повече да не види тези черти. Но ето че сега ги показваха по телевизията.
Когато Ригс отново я погледна, тя вдигна треперещ пръст към екрана.
— Това е Джаксън — каза тя и гласът й пресекна. — Преоблечен като жена.
Ригс пак погледна телевизора. Не може да е той, помисли си и се обърна към нея.
— Откъде знаеш? Нали каза, че винаги е бил маскиран.
Лу Ан не можеше да отлепи очи от лицето на екрана.
— Докато се биехме на верандата, физиономията му… гумата или найлонът, или каквото беше там, се отлепи. Видях истинското му лице. Ето това. — Тя посочи екрана.
Първата мисъл на Ригс се оказа вярна. Роднини? Господи, възможно ли бе? Връзката с Донован не можеше да е случайна, нали? Той хукна към телефона.
— Извинявай, че вързах тенекия на момчетата ти, Джордж. Дано началството не ти е писало черни точки.
— Дявол да те вземе, къде си? — попита заповеднически Мастърс.
— Слушай сега. — Ригс разказа историята, която току-що чу.
— Мислиш, че има нещо общо с Алиша Крейн? — възбудено извика Мастърс и гневът му към Ригс изчезна временно.
— Може би. Близки са по възраст. По-голям или по-малък брат, да речем.
— Слава богу за силния ген.
— Какъв ще е планът?
— Ще направим справка за семейството. Няма да е трудно. Бащата е бил сенатор дълги години. Прочута фамилия са. Ако тя има братя, братовчеди, каквито са там, бързо ще ги открием. Ще ги приберем за разпит. По дяволите, това няма да ни навреди.
— Съмнявам се, че той ви чака да му потропате на вратата.
— Нас никой не ни чака, не е ли така?
— Ако е някъде наблизо, много внимавай, Джордж.
— Да, ако е вярно това, че е…
— …убил сестра си — довърши вместо него Ригс. — Не искам да мисля как ще постъпи с чужд човек.
Ригс затвори. За пръв път се почувства обнадежден. Не се заблуждаваше, че Джаксън ще чака ФБР да го арестува. Щеше да е настървен, освирепял, жадуващ мъст. Все едно, трудно щеше да се добере до Лу Ан, преди да унищожи самия него. А те нямаше да седят тук като лесна мишена. Беше време да изчезват.
След десет минути бяха в колата, поели незнайно накъде.